Това, че живея в условията на демокрация, няма да притъпи остротата на преценките ми. Никога няма да престана да следя съдбата на моя народ с най-голяма бдителност. Това казва Тодор Цонев (1934-2004) по повод издаването на книга с негови карикатури от периода 1990-1991 г. 

Днес се отбелязват 90 години от рождението на художника.

ЗАРАДИ НЕГО ИЛИЯ БЕШКОВ СЪЗДАВА СПЕЦИАЛНОСТ „КАРИКАТУРА“ В ХУДОЖЕСТВЕНАТА АКАДЕМИЯ

Тодор Цонев е роден на 22 юли 1934 г. в София. Майка му – народната певица Дойка Добрева, и баща му Добри Цонев са родом от село Свещарово в Добруджа. 

Желанието на Тодор да рисува се проявява още на тригодишна възраст. На 16 години е приет в Художествената академия като особено даровит. Той завършва академията през 1957 г. в класа на проф. Илия Бешков, специалност „Карикатура“. Всъщност такава специалност няма, но професо

Книгата "Към българските корени. Из творческите изяви на учениците в Българското училище в Страсбург" бе издадена по случай 15-годишнината от създаването на българското училище в Страсбург. Тя е публикувана от издателския център "Боян Пенев" при Института за литература към Българската академия на науките (БАН), съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката (МОН). 

В книгата има есета, разкази, приказки, стихотворения, литературни преводи, рисунки и комикси, подготвени в часовете по творческо писане и по художествено творчество, за конкурси или училищни тържества. Има и анкета с учениците за това кое ги мотивира да учат български език.

Общо 111 деца и ученици посещават училището, което тази година се подпомага от МОН с 58 707 лева. 21 ученици са включени в електронно обучение с частично присъствени часове, което осигурява достъп на деца от населе

На пръв поглед това е една любопитна история за един коледен подарък. Всъщност обаче това е история за любов към историята – на родния град, на неговите хора, сгради и улици. Главен герой в нея е Мариана Кърк, българка от Ямбол, която от години живее в чужбина. По необичаен начин тя открива снимки, правени в Ямбол в началото на миналия век. Благодарение на нея, снимките пропътуват хиляди километри, за да се завърнат в града и да допълват картината на неговото минало, да я разказват на днешните и идните поколения, разказа Мариана Кърк.

Срещаме се с нея в Държавния архив в Ямбол. Родена е в града преди 48 години, завършва местната езикова гимназия. Както много момичета от това поколение, животът я отвежда в чужбина. Създава семейство във Великобритания и работи като детска учителка там. Проучване на родовите корени от Елховския край я отвежда преди няколко години

Три български писателки ще участват в международния проект за развитие на литературни артисти CELA (Connecting Emerging Literary Artists). 

Това са Гергана Гълъбова, Екатерина Петрова и Невена Митрополитска, съобщават от Къща за литература и превод.

През следващите година и половина те ще бъдат част от изграждането на европейска литературна мрежа, ще участват в междунарoдно фестивално турне и семинарна програма заедно със 165 литературни творци от 11 европейски страни. 

Авторките ще работят и с литературни преводачи върху преводите на откъси от техните произведения на езиците на проекта — испански, италиански, украински, полски, нидерландски, сръбски, словенски, чешки, румънски.

Гергана Гълъбова завършва английска литература с творческо писане в "Голдсмитс", Лондо

Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. 

Думите на Константин Иречек, казани през 1881 г., са част от неговия „Български дневник" (1930-1932). 

Днес отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на БАН.

Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския факултет на Карловия университет в Прага (1875), където защитава докторска дисертация (1876). Професор е по история в университета, в Прага (от 1884) и във Виена (от 1893).

ПЕТ ГОДИНИ В БЪЛГАРИЯ

През 1879-1884 г. Константин Ирече